Според АБЗ мнозинството застрахователи и брокери са искали забрана за изцяло онлайн "Гражданска отговорност"

Новият застрахователен кодекс обещава повече защита на потребителите и по-високи обезщетения, но някои предложения в него продължават да бъдат подлагани на критика. Като цяло обаче секторът все няма обща позиция за бъдещия закон и промените, които ще бъдат приети от парламента. Това стана ясно по време на дискусия за законопроекта, организирана от в. "Банкер" в София. Адвокат Антоанета Димоларова, която е участвала в работната група по подготовката на текстовете, обясни, че са използвали опита на Германия, чиито застрахователни правила са обновени през 2007 г. и законодателството там е много съвременно. Промените, които ще настъпят в сектора, би трябвало в някои отношения да позволят по-голяма гъвкавост, например с въвеждането на срочни и безсрочни договори за някои застраховки, стана ясно от думите на Димоларова.

Кодексът трябва да бъде приет съвсем скоро, за да не изпадне България в нарушение на европейските правила. От началото на следващата година в целия ЕС ще трябва да се въведе директивата "Платежоспособност II", която е с по-високи изисквания към застрахователите и би трябвало да защити повече платежоспособността им и интересите на потребителите.

Съгласни и несъгласни

В кодекса обаче има и доста спорни моменти, сред които е и отнемането на лиценз по инициатива на заместник-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН). Досега практиката е такива важни решения да се обсъждат от всички членове на регулатора и няма зам.-председател, който да може по собствена преценка да вземе лиценз на инвестиционно, застрахователно или пенсионно дружество, ако останалите не го подкрепят. Според бившия зам.-председател на КФН по застраховането – Борислав Богоев, новите текстове дават правомощия на заместника да преизчислява резервите на застрахователните компании и еднолично да преценява дали един актив е годен.

"Подобно нещо може да фалира една застрахователна компания точно за 3 месеца", коментира Богоев. В резултат ще има проблеми в целия финансов сектор, а пример за това е кризата в Гърция, чието начало идва след фалита на няколко застрахователя, напомни финансистът. Той смята, че текстът трябва да се преразгледа и новите правомощия на зам.-председателя да бъдат отнети.

Око да види, ръка да пипне

Недоволство и спорове отново предизвика предложението за изрична забрана за изцяло онлайн продажба на "Гражданска отговорност". Според Антоанета Димоларова и Данчо Данчев, който е председател на Асоциацията на българските застрахователи, при подготовката на кодекса са взети предвид всички получени становища. Данчев обясни, че са събрали от всеки застраховател и брокер, който е поискал, но мнозинството е надделяло с желание за ограничаване на изцяло онлайн сключване на най-масовия вид застраховка.

Така при бъдещия кодекс, ако текстът не бъде променен, ще се запази сегашният вариант – поръчка онлайн, доставка с куриер, плащане, заедно с хартиените документи и стикер. Отмяна на стикера не се предвижда, въпреки че полицията вече е оборудвана с таблети и още преди две години беше обявено, че проверката за "Гражданска отговорност" ще се прави онлайн.

Богоев отбеляза, че не са питани потребителите – той е на мнение, че никой няма да иска забрана, а напротив – много хора ще подкрепят възможността за изцяло електронна "Гражданска отговорност". Против този текст се изказа и Владимир Тодоров, председател на Асоциацията на застрахованите и пострадалите при катастрофи. Той разказа, че според направено от него проучване в 12 развити застрахователни пазара в Европа в нито един няма забрана за онлайн полица.

Повишението не е задължително

Повишаването на лимитите за изплащани обезщетения по "Гражданска отговорност" едва ли ще доведе до сериозно и трайно повишение на цената й. В кодекса е заложено увеличение на максималното обезщетение, което се плаща за пострадали и загинали при катастрофи – до 10 млн. лв., независимо от броя на засегнатите. В момента е 1 млн. лв. за един пострадал и до 5 млн. лв. за двама и повече. Димоларова смята, че не би трябвало да има повишаване на премиите, тъй като освен максималния лимит се гледа и съдебната практика, а съдът няма да започне изведнъж да определя много по-високи обезщетения.

Проучване на доц. Румен Ерусалимов от Стопанската академия "Д. А. Ценов" е показало, че след като се повишат заложените в закона обезщетения, компаниите вдигат премиите за известно време. На следващата година обаче те ги връщат на същите нива. Заради това от около 4 години съществена промяна в цената на "Гражданска отговорност" няма въпреки ръста в щетимостта. Според Ерусалимов е възможно да има вдигане, ако презастрахователите повишат цената, на която българските компании сключват договори при тях.

Източник: www.capital.bg

Сравнете всички оферти за застраховки