теми
ИПОТЕЧНИ КРЕДИТИПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТИБЪРЗИ КРЕДИТИКРЕДИТНИ КАРТИСРОЧНИ ДЕПОЗИТИ

Няма орязване на евросредства за България


0 гласа730 прочитания

Догодина ще има по-малко плащания по еврофондовете за целия ЕС, но това е, защото има по-малко подадени фактури, а не заради миграцията, казват от ЕК

Парите за България за догодина няма да бъдат намалени, потвърдиха от Европейската комисия пред "Капитал". Вчера Reuters съобщи, че бюджетът на ЕС за догодина предвижда намаляване на фондовете за най-бедните региони и увеличаване на парите за миграция, сигурност и растеж. Тъй като повечето бедни райони са в Източна Европа и няколко от тях са в България, новината очевидно предизвика бурен интерес. Ситуацията обаче е по-различна от представената.

Като начало, намаляване на разполагаемите средства няма. Става въпрос за решение на Европейския съвет (събранието на 28-те страни-членки), който е коригирал предложената още през юли от Комисията бюджетна рамка. В нея (както се вижда в таблицата), наистина се намаляват предвидените плащания за регионалните и кохезионни фондове (които покриват почти всичко без земеделие) през 2017 г. от 48.8 млрд. евро на 37.1 млрд. евро. Това се дължи на чисто прагматичен проблем - програмите просто тръгват по-бавно и няма достатъчно проекти, които да оправдаят по-висока стойност за плащане догодина. "Нямаме достатъчно фактури", обясни в прав текст източник от кабинета на Кристалина Георгиева, която е комисарят, отговарящ за бюджета на общността.

Тови личи много добре в сметките на българския евробюджет: от общо 16.4 млрд. лв, които България има да получава за периода до 2020 г. до момента са договорени едва 28%, а са изплатени малко над 3%. Получени са 805 млн. лв, а са изхарчени 386 млн. лв. Правителството все още оперира с авансовите плащания, които Комисията е превела и надали догодина ще трябват неочаквано много пари за проекти, които Брюксел да се затрудни да поеме. Както стана ясно от последните няколко години, в края на периода идват най-големите плащания и тогава трябва да бъдат планирани най-много средства.

Общите кохезионни пакети за целия период до 2020 г. остават непроменени - т.е. парите за България и другите ще бъдат в същия размер, в който са договорени, просто следващата година се очаква плащанията да бъдат по-малко, заради по-малкото искания. Това личи и в графата "ангажименти" (commitments), където са парите, обещани от страните-членки като вноски в общия бюджет догодина. Там числата за кохезия се вдигат с почти 3 млрд. евро. - т.е. Комисията се подготвя, ако се окаже че се появят повече от предвидените проекти, те да бъдат финансирани.

Това е доста тънка политическа и бюджетна игра, защото цялата рамка за седем години напред е договорена още през 2014 г. и държавите знаят какво трябва да внасят всяка година като пари в общия бюджет. Никой обаче не е сигурен какво ще получава обратно, тъй като различните държави се движат с различна скорост и проектите им се бавят (както е случаят в България). Ето защо всяка година Комисията трябва да планира колко пари ще похарчи и да заложи съответните ангажименти за плащания - тънкият момент е, че ако заложи много повече ангажименти от нужното, накрая на годината ще трябва да ги освободи и след това всяка държава ще спори, когато тези пари й бъдат поискани на следващата година, например. Всеки се опитва да пести пари.

"България приема намалението на бюджета на ЕС до размера, предложен от ЕК", казаха от кабинета на запитване от "Капитал". Предложението на Комисията е с 200 млн. по-високо от това на Съвета. От кабинета уточниха, че не приемат да се оказва натиск за пренасочване на средства от кохезионните фондове за справяне с миграционната криза.

Повече за мигрантската криза

Тъй като в Европа пристигнаха 1.3 млн. души, очевидно има нужда от пари, с които държавите да се справят с тази криза. Това беше ангажимент, който Комисията пое още в началото на миналата година. Сега, според разчетите й, ще се отделят с 2.5 млрд. евро повече, които влизат в графи 3 и 4 (Сигурност и гражданство и Глобална Европа). Това са пари, от които ще се възползват държавите, изложени най-много на миграционен натиск. Увеличението в тези точки идва от спестявания в други графи (като администрация и устойчив ръст), а не от кохезията, посочиха от дирекцията на Георгиева.

Общо парите в бюджета за засилване на външните граници на Съюза и за решаване на проблемите с новопристигналите, от които България също ще се възползва, са 5.2 млрд. евро. Сред тези мерки ще бъдат единна европейска гранична служба, нова система за вход-изход, реформа на Дъблинския механизъм за връщане на мигрантите в първата страна по пътя им, както и помощи за държавите извън ЕС, които понасят миграционен натиск - Турция, Ливан, Йордания.

Другото, което Европейският съвет и Комисията искат да бъде вдигнато, са парите за нови работни места и ръст - с общо 9% в сравнение с 2016 г. В тази графа влизат фондът "Юнкер", програмата за малки и средни предприятия (в която и България участва) и студентската и научна програма Еразъм+.

Предстои бюджетната рамка да бъде изпратена на парламента за мнение, което трябва да дойде в следващия месец. Ако има сериозни разногласия между Съвета и Парламента, през ноември ще има помирително заседание, на което ще трябва да се договори бюджетът. Ако не се случи това, Комисията ще трябва да оперира месец за месец.

След решението на Съвета, лидерът на групата на Европейската народна партия Манфред Вебер заяви пред "Клуб Z", че намира разпределението за "нелепо и нечестно", заради орязването на плащанията за кохезионните фондове и научни изследвания.

Източник: www.capital.bg

Свързани ключови думи