Автомобилните застраховки продължават да носят загуби, отчете браншовата асоциация на среща с журналисти

Средно по 3.1 млн. лв. на ден обезщетения са изплащали застрахователите в България през миналата година. При премиен приход от 2.5 млрд. лв. общата сума на преведените средства за компенсации е 1.13 млрд. лв. Такава е статистиката на браншовата асоциация, чието ръководство обърна внимание, че макар за 2018 г. секторът да отчете ръст на печалбата, брутният технически резултат в най-базовия сегмент - автомобилното застраховане, е отрицателен. Това означава, че тази застраховка продължава да генерира загуби, което влияе негативно върху финансовата стабилност на компаниите.

Проблемът с "Гражданска отговорност"


Автомобилното застраховане продължава да създават притеснения на сектора въпреки отчетения ръст на премийния приход от задължителната застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" през миналата година. Константин Велев от Асоциацията на българските застрахователи обясни, че увеличението се дължи на два фактора - от една страна, на повишението на цената след забележката на Комисията за финансов надзор (КФН), че тя не е достатъчна, за да се покрият рисковете. А от друга - защото преди фалита на "Олимпик" премийният приход от клиентите на застрахователя се отчиташе към кипърската централа, а след това е механично прехвърлен като бизнес към българските застрахователи.

Намерете най-добрата оферта за автомобилни застраховки

Притеснително за експертите е, че има ръст на щетимостта по застраховката, довел до 26% повече изплатени обезщетения или 514 млн. лв. през миналата година, спрямо 2017 г. Според тях едно от възможните решения на проблема е въвеждането на системата бонус-малус, която би променила поведението на шофьорите на пътя и би намалила инцидентите. По информация на асоциацията от КФН работят по наредбата за въвеждане на бонус-малус системата, като надеждите са въвеждането й да не бъде дълго отлагано.

Застрахователите обърнаха внимание, че едновременно с нарастващите плащания по щети, се вдигат чувствително и административните им разходи. Те идват както по линия на новите регулации като Solvency II и GDPR, така и покрай повишената издръжка за надзор (21 млн. лв. за миналата година при 7 млн. лв. за предходната). Не на последно място, големи разходи идват по линия на проблемите със "Зелена карта".

Тежестта на мониторинга

От браншовата асоциация не смятат за бреме внасянето на обща гаранция от 5 млн. лв. като част от мониторинговата процедура на пазара, но разноските по общия презастрахователен договор, който трябва да бъде сключен, може да има отражение върху калкулациите на цените на автомобилните застраховки. "И други пазари имат общ презастраховатерен договор, без да са под мониторинг, тъй като от него може да има плюсове", обясни Светла Несторова, председател на асоциацията. Окончателният договор все още не е сключен, което е повод да не се съобщава цената му, но очакванията са това да стане съвсем скоро.

Обезщетенията при смърт на пътя

По казуса с тълкувателното решение на ВКС, което доведе до паника в сектора заради риска от източване на застрахователи чрез искове за обезщетения от далечни роднини на загинали при пътни злополуки, от асоциацията казаха, че все още няма единна съдебна практика, която да показва как се третира лавината от заведени миналото лято претенции. След като по спешност законово беше заложен максимум от 5 хил. лв. на лице от по-далечния роднински кръг, до изработването на единна методика за присъждане на нематериални щети, е имало съдилища в провинцията, които са отсъждали и по-големи компенсации от по 20 - 30 и 50 хил. лв. Първите обжалвани случаи са вече във ВКС и тепърва се очакват окончателни решения по тях.

Отчетен е напредък по изработването на единна методика за изплащане на нематериални щети, като консултантът "HLB България" предстои да представи проекта си пред Гаранционния фонд на застрахователите през следващата седмица. "Надявам се, че до края на годината методиката ще бъде приета в Народното събрание", каза Юри Копач от "Дженерали".

Под ударите на градушката


Опитът за включване на застрахователите като спонсори на държавна програма за борба с градушките също е повод за защитна реакция на бранша. Експертите смятат, че адекватният модел за защита на селскостопанските производители е пазарният, при който земеделците застраховат земите и продукцията си. "Субсидията в земеделието е 2.5 млрд. лв., а субсидираните площи са 35 млн. дка. Ако държавата направи задължително застраховането на субсидираните площи, ще може да се покрие рискът от бедствия", смята Юри Копач. Той посочи, че при липса на политика по стимулиране на земеделците премийният приход от застраховки в сектора е едва 16.2 млн. лв. за година, при изплатени щети за 15.7 млн. лв.

Намерете най-добрата оферта за автомобилни застраховки

Ракетният способ, с който държавната администрация смята да се бори с градушките, е ограничен по обхват, обясни Копач. "Противоракетна защита не може да се използва над населени места заради риска от падане на отломки от ракетите и нанасяне на допълнителни поражения. Освен това след изстрелване на ракети срещу облаци задължително има изваляване и така може да се опази един район от градушка, но в друг задължително има наводнение. А ние като застрахователи трябва да пазим и от двете бедствия - и от градушката, и от наводнението", каза Копач.

Отличникът - здравно застраховане 

Здравното застраховане е най-позитивно развиващият се сегмент в сектора, като за три години премийният приход се е утроил от 40 млн. на над 120 млн. лв. и обхваща 500 хил. души в цялата страна, посочи Кирил Бошов от "Евроинс". "Това е оценка за здравната система в България. Защото ако си потребител, чието лечение на теория е покрито от здравната каса, не би трябвало да имаш нужда от допълнителните здравни пакети. Но ние виждаме, че частният сектор изцяло е оценил услугата на частните здравни застрахователи, а и големите държавни компании", каза Бошов и добави, че в момента ако един служител може да избира, той поставя здравна застраховка наравно по стойност като бонус с обикновеното вдигане на заплатата.

От асоциацията допълниха, че са участвали във всички работни групи за промяна на финансирането на здравния модел, което беше предложено от здравния министър Кирил Ананиев през септември миналата година. Тогава той лансира две възможности - пълна конкуренция на здравната каса, която се състезава за задължителните вноски с частни фондове и модел, при който НЗОК плаща базови пакети от 700 лв. за лечение, а над тази сума всичко покриват застрахователите. АБЗ подготви собствено предложение, според което най-добър би бил моделът за директна конкуренция между здравната каса и здравните застрахователи. Членовете на асоциацията отбелязаха, че здравното министерство е замразило идеите за промяна в модела, вероятно заради изборите и препъникамък в по-нататъшните преговори е това, че все още не е избистрено какви здравни услуги влизат в основния пакет, който ще бъде заплащан от здравните застрахователи. В допълнение по време на работните групи по модела стана ясно, че все още не са разписани реалните пазарни цени на всяка медицинска услуга, за да бъдат направени изчисления колко пари не достигат в сектора и откъде да се вземат.

Източник: www.capital.bg