Автор: Георги Ангелов

Преди близо две десетилетия по време на банкова криза и хиперинфлация икономиката и вложителите пострадаха силно. Този тежък период за родната икономика обаче доведе до фундаментални промени в начина на регулиране и функциониране на банковата ни система.

България въведе най-тежките и консервативни изисквания към банките, които едва днес се приемат от останалите страни в региона, напатили се от финансовите проблеми през последните години.

През последните години при обсъждане на новите правила в Брюксел представителите на България винаги настояват за по-строги правила и ясни отговорности за банките. Нещо повече, страната ни винаги е предлагала европейските правила да бъдат минимум - т.е. всяка страна да може да наложи и по-тежки изисквания. Причината е, че общественият и професионален консенсус в България отдавна е стигнал до разбирането, че по-добре да има малко по-строги правила, отколкото тежки страдания при криза.

1. Ликвидност

Ликвидността измерва наличните средства и финансовите инструменти, които лесно могат да се превърнат в кеш. Към момента банковата система разполага с около 8 милиарда лева парични средства и депозити в централната банка - които могат да се използват веднага. Още 8 милиарда са във финансови активи, които са ликвидни и могат лесно да бъдат превърнати в налични средства. При това банките имат както средства в левове, така и средства в чужди валути.

Коефициентът на ликвидност, изчисляван по Наредба № 11 на БНБ, е 26,22%, което е изключително висока стойност и осигурява стабилност на системата. Но и това не е всичко - защото много български банки имат чуждестранни собственици или банки майки в Западна Европа, чрез които банковата ни система има достъп до още по-значителни ресурси при необходимост (за радост, рядко се налага те да се ползват реално). Като цяло банковата система може да устои на много голям натиск и това се доказа на практика в периода 2008-2009 г., когато бушуваше световната финансова криза.

2. Капитал

Капиталът представляват средствата, които са внесени от собствениците на банката и те служат за поемане на загуби от лоши кредити или обезценки. Колкото повече капитал има банковата система, толкова по-сигурна е тя за вложителите, защото има повече буфери срещу риск.

Собственият капитал на банковата система е в размер на 11,7 милиарда лева, капиталовата адекватност от първи ред е 18,2%, а общата капиталова адекватност на системата е 20,4%. Това е значително по-високо от новите европейски изисквания за 8% и изискванията на БНБ за 13,5% и гарантира допълнителна сигурност. Както винаги, българската централна банка е заложила много по-високи изисквания, за да има повече буфери и да не страдат вложителите.

Това всъщност изцяло се вписва в най-новите принципи на европейските директиви, приети само преди няколко месеца от Европейския парламент. Според тези изисквания, при наличие на проблеми и загуби в банките, те трябва да се поемат от акционерите, а не от вложителите. И точно затова високите капиталови изисквания са полезни.

3. Допълнителни буфери

Фондът за гарантиране на влоговете, в който внасят средства всички български банки, има на разположение 2,1 милиарда лева. Ще кажете - какво толкова, и ще сгрешите. В много европейски страни няма натрупани средства в такива фондове и при банкови проблеми се налага парите да се вадят директно от държавния бюджет. В България фондът е натрупал солиден ресурс, което намалява рисковете за парите на данъкоплатците. Тези средства могат да се използват още на ранен етап, за да се избегне фалит и големи загуби за вложителите. В допълнение БНБ има специален ликвиден буфер от 5 милиарда лева, които могат да се използват при системен риск, по реда на наредба №6 на БНБ. Тук можем да допълним и фискалния резерв, който е един допълнителен буфер именно за крайни случаи - бели пари за черни дни.

4. Лоши кредити

През последните тримесечия процентът на необслужваните кредити постепенно намалява, а банките са натрупали обезценки в размер на 5,2 милиарда (един вид буфер срещу риска от необслужваните кредити).

Нетните кредити с просрочие над 90 дни спаднаха до 9,9% при 10,8% преди година. Това показва, че макар икономиката все още да се движи бавно, постепенно проблемите започват да се разрешават и това дава повече сигурност на вложителите.

5. Активи, депозити и печалби

Банковата система притежава активи (кредити, средства и ценни книжа), които са в размер на 134% от депозитите на граждани и фирми. Съответно депозитите са много добре обезпечени с активи, което повишава сигурността им. Макар и с по-ниски печалби по време на кризата, българската банкова система продължава да има положителен финансов резултат, т.е. тя увеличава своите буфери на стабилност от оперативната си дейност. Системата не отчита загуби, за разлика от периода на 90-те години.

6. Големина и доверие

За разлика от финансови центрове като Кипър или Ирландия, българската банкова система е малка като дял от икономиката и обслужва основно икономическия оборот, а не сложни финансови инструменти и деривати, които никой не разбира. Тук се залага на класическите принципи на депозити и кредити, което е най-простата, но и най-стабилна система на банкиране.

Не е случайно, че вложенията в банките се увеличават постоянно дори и в кризата, когато други по-екзотични финансови инвестиции загубиха своята популярност - банките се радват на доверието на спестителите, защото осигуряват разбираеми и сигурни инвестиции.

7. Макрофундаменти

Българското правителство има относително нисък държавен дълг - дългът е на ниво, което не застрашава стабилността на страната и банките. Фискалният резерв на страната също е значителен, но много по-сериозен е златно-валутният резерв на централната банка, който осигурява покритието на българския лев и стабилността на валутата. По последни данни общите валутни резерви на страната (в държавния и частния сектор) надхвърлят 50% от брутния вътрешен продукт, едно много добро ниво за страна като България.

Източник: www.24chasa.bg