Ръководен от максимата "дайте ми пари, акъл не ща" , българинът премина през финансовите пирамиди, хиперинфлацията, ликвидацията на банки и масовата приватизация, смята доц. д-р Григорий Вазов

- Доцент Вазов, какво към момента показва вашият общ поглед към финансовата грамотност на населението в България?

- Като изключим тези, които имат специализирано образование и професионално се  занимават с финанси, бих казал, че като цяло българинът показва едно доста незадоволително ниво на финансова грамотност. Това е така, защото, ръководен от своята максима "дайте ми пари, акъл не ща" , той "весело и напето"  премина през финансовите пирамиди, хиперинфлацията, ликвидацията на банки и масовата приватизация,  докато всички вкупом стигнахме до валутен борд през 90-те години.

След което, привлечен от високата доходност на рисковите фондове, отново загуби много пари. Към всичко това, като се прибави и отсъствието на застрахователна и пенсионноосигурителна култура (които също са част от финансовата грамотност),  направената констатация за съжаление продължава да е вярна.

- Защо според вас общата финансова грамотност не е във фокуса на образователната система?

 - Не съм съгласен с подобно обобщение. Всъщност, с малки изключения в почти всички университети се преподават финансови дисциплини, като в повечето от тях има и изградени финансови специалности. Заедно с това десетки консултантски фирми провеждат краткосрочни курсове в различни аспекти на финансовата грамотност. От друга страна, е невъзможно всички да  обучиш в правилно финансово поведение  при настъпила конкретна ситуация, а и никъде по света не се прави.

Проблемът е в качеството  на това, което се преподава, и възможностите  на тези, които го правят, от една страна, и от друга страна –най-после българинът да осъзнае, че използването на финансов консултант е най-правилното икономическо поведение в съвременния свят.

- Какви изводи направихте от опитите за финансова дестабилизация на банките през юни, които се оказаха своеобразен „стрес тест“ както за финансовата и за политическата система, така и за потребителите на банкови услуги?

 - Изводът е, че в България всичко е възможно – не само, че определени (привилегировани) банки нарушават съществуващите регулации, но също така и съмнителни  „специалисти“, които не различават банка от ресторант, се наемат да коментират тези събития.

Вторият ми извод е, че и сега българските политици бяха неадекватни, тъй като водещото в тяхното поведение са личностните интереси. Трето, единствено банковата система и потребителите на банкови услуги (с малки изключения) имаха адекватно поведение и не позволиха група хора заедно с политиците да отиграят един много сериозен вариант на дестабилизация на цялата държава.

- Нерядко клиентите стават обект на манипулация от страна на финансови и други институции, с които влизат в по-дългосрочни договорни отношения. Как потребителите да се пазят от това?

 - Отговорът тук е съвсем кратък: Когато от едната страна на конкретни договорни отношения стоят експертите на съответната финансова институция, то от другата страна и клиентът също трябва да използва  свои финансови консултанти. В противен случай няма на кого да се сърди.

- На този етап какво е реалистично да се направи, за да може различните слоеве на населението да получат необходимата им финансова компетентност за по-доброто управление на своите пари?

 - Това, което се прави, и в момента не е малко. Все пак на този етап е необходимо всички средства за масова информация рязко да увеличат своите финансови рубрики и да излагат, поясняват и коментират на разбираем език конкретни финансови казуси.

Източник: www.economic.bg