теми
ИПОТЕЧНИ КРЕДИТИПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТИБЪРЗИ КРЕДИТИКРЕДИТНИ КАРТИСРОЧНИ ДЕПОЗИТИ

Прозрачност с граници


0 гласа919 прочитания

Било по регулаторни причини или по желание на компаниите, не винаги се може да знаем в какво се инвестират парите ни

Осигуряването на доходност е ключово за една инвестиция, но не по-малко важна е нейната прозрачност. Това означава лесен достъп до информация в какво са инвестирани средствата, всички такси и комисиони по нея и лесно проследяване на доходността. Тук не трябва да забравяме и ликвидността - способността възможно най-бързо да се излезе от инвестицията, без това да коства наказателни лихви или такси. Всичко това е важно, тъй като често има някои капани, от които трудно се излиза, когато щракнат. А най-прякото последствие е загуба на пари. По тази причина представяме няколко основни форми на спестявания и какво трябва да се знае и внимава при тях.

1. Ясно и просто като депозит
Най-прозрачната инвестиция определено е банковият депозит. При него лихвата и срокът, за който се депозират парите, са предварително фиксирани и ясни, като важно условие е сумата да не се изтегля преди падеж. Това обаче е инвестицията с най-ниската доходност за миналата година - под 1%, а средно за пазара годишната лихва е около 0.17%. Обикновено колкото по-голяма е банката, толкова по-ниска е лихвата. Това е така, тъй като по-малките банки са на български собственици и те осигуряват ресурс за кредитиране от местния пазар за разлика от големите, които са собственост на чуждестранни банкови групи. Последните се финансират евтино в чужбина и трансферират ресурс за отпускане на заеми тук. Някои депозити са с нарастваща лихва в зависимост от периода на депозиране, като потребителят може да получи точна информация от банката с колко ще се увеличат спестяванията му. Другият вариант са структурираните депозити, при които част от средствата – обикновено не повече от 50% - се инвестират във взаимен фонд. Такива депозити се предлагат от банки с чуждестранен собственик. Те предлагат комбинирането да става с фонд, чието представяне може да се следи в интернет. Тук трябва да се има предвид, че крайната доходност ще зависи и от избрания фонд, който може и да е на загуба. Все пак при тези услуги банките гарантират минимална доходност. При депозита има и гаранция до 196 000 лв. Като недостатък освен ниската доходност може да се посочи ограничената ликвидност - въпреки че клиентът има незабавен достъп до средствата си, ако тегленето е преди падеж, лихвата не се плаща, а доходността е нула. Тегленето на суми, по-големи от 2000 лв., обикновено се таксува с 0.4% от сумата при предварителна заявка и 0.5% без заявка. Тоест може да се окаже, че при предсрочно теглене на пари сумата може да е по-малка от депозираната.

Намерете най-добрата оферта за срочен депозит

2. Какво има във взаимния ми фонд
По регулация взаимните фондове споделят ключова информация за своите инвестиции, рисковия си профил, както и ежедневна информация за доходността и стойностите на един дял. Това става на сайтовете на управляващите дружества и в няколко документа. В тях са описани и всички такси и разходи за управление. Освен това публикуват и месечна структура на портфейлите си, макар в повечето случаи там инвестициите да са представени по групи. Управляващите дружества предпочитат да не разкриват какви промени правят по време на годината, а само да посочват сектора, в който са. Те определят и рисковия профил по единен синтетичен индикатор с показатели от 1 до 7. Много от фондовете все пак разкриват 5-те акции или ценни книжа с най-голям дял в портфейлите си, както и разпределението по сектори и държави.

Сравнете възможности за инвестиции

По-ясни са т.нар. индексните и борсово търгуваните ETF. Te следят представянето на даден пазарен индекс или актив. В повечето случи се управляват пасивно – тоест възприемат, че не могат да бият пазара, а вместо това следват максимално близко представянето на даден пазарен показател. По този начин разходите за управление са много по-ниски, а проучванията показват, че в дългосрочен план инвеститорите спестяват повече от по-ниските такси, отколкото биха спечелили от моментно изпреварване на индекса.

Ликвидността на дяловете на взаимните фондове е висока - управляващите дружества котират постоянно цени за продажба и обратно изкупуване. Повечето обаче налагат такса при излизане от инвестицията, преди да са изтекли 12 месеца от нея. Това е така, тъй като за да има ефект от вложението, тя трябва да се държи поне за определен период. При фондовете обаче миналата доходност не е гаранция за бъдеща, няма и такава на средствата.

3. Пенсионен фонд - може и още
Допълнителното пенсионно осигуряване е гореща тема най-малкото заради задължителния му характер и въпросителните доколко ще може да осигури достатъчно средства и доходност, за да компенсира онази част за сметка на държавната пенсия.

Инвестирането в пенсионни фондове има няколко основни проблема, а за недъзите на системата може би говори и фактът, че от създаването им през 2000 г. досега текстовете в КСО, които ги засягат, са променяни около 40 пъти. На първо място, при тях няма разнообразие по рисков профил (мултифондове) – дружествата имат само по един професионален (за служителите, които извършват 1 и 2 категория труд), универсален (за всички останали осигуряващи се лица) и един доброволен фонд (обикновено се използва от работодателите като социална придобивка за задържане на кадрите), а рискът се определя от законодателството, като то повелява инвестирането да е стриктно консервативно, като не повече от 35% от активите може да са във високорискови активи. На сайта на Комисията за финансов надзор всяко тримесечие се публикуват резултатите при управлението на фондовете, като в тези таблици има обща информация за структурата им. За повечето осигурени обаче тази информация едва ли говори нещо, тъй като е трудно смилаема. Също там на три месеца се публикува и средна доходност за фондовете, която обхваща период от две години назад - последите данни са за третото тримесечие на 2017 г. и тогава тя е средно малко над 6%. На сайтовете си осигурителните дружества имат калкулатори на доходността и тя може да се изчисли за минал период. Освен това може да се види и ориентировъчно при определена месечна вноска в доброволен фонд каква допълнителна пенсия ще се осигури след години. Това е с условието, че се постигне заложената средна доходност.

Големият проблем обаче е в инвестирането в свързани лица, за който "Капитал" редовно пише. Конкретните инвестиции на отделните дружества има в тримесечните им отчети. Годишните данни за 2016 г. показаха, че в свързани компании инвестират фондовете около "Химимпорт" ("Съгласие" и "ЦКБ-Сила"), "Бъдеще" - предимно в компании, близки до "Еврохолд България" и "Топлина". Освен за насочване на средства на осигурени към конкретни компании, инвестирането в свързани лица, които се търгуват на борсата, често се използва и за изкуствено надуване на доходността, което носи риск за частните пенсии, когато дойде време да се изплащат. Другият проблем са сравнително високите такси. Дружествата удържат 4% от всяка една пенсионна вноска, докато при взаимните фондове тази такса "на входа" варира между 0.2% и 2.5%.

Ликвидността на пенсионните фондове е ниска, като при задължителните схеми клиентите нямат достъп до парите до 5 години преди навършване на пенсионна възраст. Изключение се прави за спестяванията в доброволни фондове, и то само при положение че вноските са правени от името на титуляра на сметката. Ако са правени от работодателя му, то те също могат да се достъпят едва при пенсиониране.

4. Застраховка"Живот" с инвестиционна част
Пазарът на тези застраховки е малък, но расте с високи темпове,най-малкото заради ниската база, от която се тръгва. При този инструмент около 20% от сумата се отделя за обслужването на застраховката, а останалата част се инвестира във взаимен фонд. Идеята е в края на периода доходността да е покрила разходите по полицата, ако не се е стигнало до застрахователно събитие. Обикновено клиентът има възможност да избира между няколко фонда с различен рисков профил. В повечето случаи става въпрос за взаимни фондове на големи европейски финансови корпорации. При някои от застрахователните компании обаче няма яснота какво включва точно спестовният фонд, в който се инвестират спестяванията, както и какво е неговото представяне. Последното е и най-големият проблем при тези инвестиции, както и по какъв начин се гарантира посочената доходност. Читатели на "Капитал" са сигнализирали, че това не е упоменато ясно в договорите, освен това представянето на фондовете е трудно да се открие. Обикновено тези полици се правят за 10 години, а повечето компании не позволяват теглене на средства да става по-рано от 2 години след сключването й. Като цяло предсрочното прекратяване на услугата се таксува с около 0.5% от натрупаната сума.

Заявете консултация сега!

Източник: www.capital.bg