... или ми направи дебитна карта

Има няколко силни аргумента, с които един тийнейджър може да убеди родителите си, че е време да му издадат дебитна карта. 

Първо, и най-очевидно – по-сигурно е. Банкнотите в брой лесно се губят. Картата също, но парите остават в сметката.

Второ, картата вменява ново ниво да отговорност и доверие, детето се учи да управлява средства и да наблюдава разходите си.

Трето, е по-удобно. Чрез интернет банкирането лесно може да се проследи кога, къде и за какво са били похарчени парите. Сметката може да бъде захранена от родителя от разстояние, докато детето е на училищна екскурзия например.

Четвърто, в дигиталната икономика е добре всеки да си знае акаунтите, абонаментите и картата, която седи зад тези покупки. Услуги като Netflix и Spotify предлагат семейни абонаменти с по няколко потребителя, но по-често за дигиталните си покупки тинейджърите се налага да преследват родителите си с "може ли да си напишеш номера на картата", "виж си мейла дали има потвърждение" и прочие. 

Сигурно могат да се извадят и силни контрааргументи, най-романтичният от които е да държим децата колкото се може по-дълго далеч грижата за парите и сблъсъка с банките. Но това е реалността и рано или късно сблъсъкът с нея е неизбежен.

На пазара има няколко възможности за родителите, които са решили, че е време да връчат на децата си дебитна карта и да ги въведат в света на личните финанси.

Какви са опциите

Най-лесно на пръв поглед е да се издаде втора карта към сметката на родителя, тя даже може да носи името на детето. Но този вариант често не е практичен, защото повечето банки не дават възможност втората карта да е с по-ниски лимити за теглене. 

Стандартните лимити за теглене и плащания отдавна са над 400 лв. дневно. Лимити по картите на Алианц банк например започват от 2000 лв. и могат да достигнат до 9000 лв. И това, разбира се, не са суми, с които да оставим детето "да се учи на финанси". 

Точно за това няколко финансови институции напоследък предлагат карти, които са разработени специално за целта. Те са със значително по-малки лимити за теглене и плащане, в повечето случаи нямат месечна такса за обслужване, поне не и преди навършване на пълнолетие на детето. Банка ДСК и ПИБ предлагат два вида карти – за деца до 14 години и за тийнейджъри. Разликата обикновено е, че таксите за тийн картите са малко по-високи. Но най-удобно е "бейби" сметката да е в банката на родителя – за да се избягват такси по трансфери, да се ползва една система за електронно банкиране и прочие. 

Допълнителни разходи 

Родителите със сигурност трябва да са готови и за момента, в който детето му почти сигурно ще загуби картата си. Разбира се, тя спешно трябва да бъде блокирана, защото всички новоиздавани карти са безконтактни – това означава, че те позволяват еднократни транзакции на стойност до 25 лева, без да се въвежда ПИН. Таксата за преиздаване на картата преди изтичане на срока й за валидност обикновено е 5 лева. Слава богу, банките не предлагат кредит или овърдрафт по детските карти.

При пътуване в чужбина не трябва да се забравя, че таксата за теглене на кеш от банкомат извън България е 4 лв. плюс 1.5% от изтеглената сума. 

Няма ли мобилен app за това?

Има. Мобилното приложение за разплащания Revolut например включва и физическа Visa карта, която се изпраща на посочен адрес безплатно, дори и до България. Тя представлява предплатена карта, която позволява безплатно теглене на кеш от банкомат в размер до 500 паунда на месец. Картата има мултивалутна сметка в паунди, евро или долари. Затова разходите, които потребителят има по нея, са единствено в превалутирането при прехвърлянето на пари към нея и отново – при изтеглянето на банкнотите, които най-често ще са под формата на левове. Благодарение на фиксирания курс към еврото този разход не е голям. За да бъдат извършени тези операции за сума на обща стойност от 500 лв. например, по превалутирането ще бъдат платени около 5 лева, тоест 1%. 

Източник: www.capital.bg

Сравнете всички оферти за дебитни карти