теми
ИПОТЕЧНИ КРЕДИТИПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТИБЪРЗИ КРЕДИТИКРЕДИТНИ КАРТИСРОЧНИ ДЕПОЗИТИ

Тази есен ще гласуваме и с резервоарите си


0 гласа828 прочитания

От отнемането на лиценза на „ЛУКойл“ печели Бойко Борисов, но ще трябва да спечелим и ние

Общественото мнение изглежда е разделено на две равни половини по отношение на скандала със спирането на рафинерията на „ЛУКойл“. Според експресни социологически проучвания половината българи смятат, че правителството е започнало една от най-трудните си битки - срещу компания, която от години се чувства и действа като държава в държавата. Но почти същият брой хора са склонни да приемат, че става въпрос за някаква игра с много по-далечен прицел, свързана било с АЕЦ „Белене“, било с цялостната руска политика спрямо България.

Макар че не е изключено и едното и другото да са верни, времето, в което тази битка се повежда е много показателно. От една страна наближават избори, време, в което властимащите у нас винаги са се изкушавали поне да демонстрират грижа за избирателя, който изглежда тази есен ще гласува и с резервоара си. От друга страна какъв по-добър случай ще се отдаде на Бойко Борисов да докаже на дело твърдението си, че вече няма приятели?

Когато през уикенда Симеон Дянков заяви, че до десетина дни цените на горивата в България ще паднат, малцина му обърнаха внимание, вероятно защото помнят как през 2010 г. почти всеки месец обещаваше излизане от кризата през следващия. Но ако се съпоставят изказванията на всички участници в скандала „ЛУКойл“ от последните дни, ще се види, че точно в събота Дянков е имал прекрасната възможност да подаде публично сигнал на рафинерията какво я чака. Това е само два дни след деня, в който самият шеф на „ЛУКойл България“ Валентин Златев призна, че е разговарял за последен път с премиера Бойко Борисов по проблема с липсващите измерителни уреди. И два дни преди подчиненият на Дянков шеф на Агенция „Митници“ Ваньо Танев да издаде акта, с който отнема лиценза на рафинерията за акцизен данъчен склад.

А че поевтиняването на горивата за вътрешния пазар е крайната цел на цялата инициатива с отнемането на лиценза, е вън от всякакво съмнение. В сегашната ситуация понижение на цените на бензина и дизела може да се случи само ако вносът на горива бъде увеличе – нещо, което ще стане след като едниственият производител у нас престава да работи. Когато през пролетта започнаха масовите протести срещу скъпите горива, много търговци твърдяха, че нямат нищо против да внасят и по-евтино, но нямат възможност, защото на българския пазар са длъжни да се съобразяват с ценовите равнища, които задава „ЛУКойл“. Това е така, защото търговията на едро може да става само през акцизни митнически складове, а „ЛУКойл“ и „Петрол“ (чрез „Нафтекс“) са собственици на повечето такива складове и всички са длъжни да се съобразяват с тях. Но тогава вместо да предприеме мерки за либерализиране на вноса, държавата предпочете да се споразумее за едномесечен мораториум върху крайните цени по бензиностанциите на „ЛУКойл“. От тази мярка нямаше никакъв ефект – в деня, в който мораториумът изтече, пазарът си отмъсти и цените пак подскочиха до рекордни равнища.

Сега става нещо коренно различно. На „ЛУКойл“ е отнето основното конкурентно предимство - компанията няма как да диктува цените, а и самата тя е принудена да внася гориво за своите бензиностанции от Румъния, както призна вчера Валентин Златев. Въпрос на няколко дни е всички по-големи търговци, а след тях и по-малките да организират така доставките си, че бензиностанциите им да са пълни в сезона на отпуските, когато консумацията по принцип е по-висока. За тях няма друг изход, особено ако искат да се възползват от ситуацията и да извлекат максимални печалби от нея.

В тази ситуация на практика печелят почти всички. На първо място правителството печели политически, тъй като демонстрира нещо, което не е най-голямата му слабост – че може да действа и от принципни съображения и че всички са равни пред закона. Печели и геополитически – в Русия разбират много добре такива „жестове“.

От друга страна евентуалните загуби са сведени до минимум. Ако рафинерията остане затворена за дълго време, евентуално застрашени ще бъдат само работните места. Колкото и да е голяма компанията, от две години насам тя отчита загуба от дейността си, т.е. не е внасяла данък печалба и бюджетът няма какво да изгуби. Акцизът и ДДС-то от консумацията на горива, което е съществена част от приходите в бюджета, така или иначе се плащат от крайните потребители, т.е. ако консумацията на падне драстично и това приходно перо в бюджета не е застрашено.

Въпросът обаче е да спечелят и потребителите. А те ще спечелят когато паднат цените. Както се очертава – тази есен ще гласуваме с резервоарите си.

Автор: www.livebiz.bg
Свързани теми
Свързани ключови думи