Данъчните отново напомниха, че печалбите от търговия и сделки с криптовалути се облагат

Блокчейн технологията и първите криптовалути бяха създадени преди десетина години като система, която работи без централни банки и регулации, а транзакциите в нея са анонимни. В началото виртуалните пари бяха екзотика, но еуфорията около тях през последните години бързо ги направи видими за по-широк кръг хора, а оттам - и за институциите по целия свят. Желанието на властите да контролират виртуалните валути е обяснима - те се използват за плащане на нелегални стоки и услуги в т.нар. Dark Web, както и за пране на пари.

И въпреки че криптовалутите не са официално признати за пари, много институции и компании се съгласиха, че това е договорно платежно средство (както и ЕС), а данъчните се опитват да ги обложат. Като относително нов и децентрализиран актив, те често предизвикват противоречиви тълкувания, когато става въпрос кога и как се декларират и какъв данък се дължи при сделки с тях.

В България Националната агенция по приходите (НАП) направи инструкции още през 2012-2013 г., като приема криптовалутите за финансов актив, печалбите от който подлежат на деклариране и данъчно облагане. От началото на годината обаче данъчните обявиха, че започват проверки на дружества, които търгуват с виртуални валути (т.нар. борси), а целта е да се установи дали търговците и клиентите спазват законодателството. И тъй като търговията с криптовалути е анонимна, проверката на търговците е един от начините са се установят притежателите им. Една от причините за мерките на НАП е и нарасналият риск за прикриване на нелегални доходи с мотив, че са придобити от търговия с биткойни.

Например покупката на скъпи имоти и активи се оправдават с печалба от тях, което не означава, че не трябва да са декларира и плаща данък. В момента приходната агенция проверява 9 търговеца, а идентифицирането на техните клиенти няма да е трудно, тъй като всеки един от тях вече изисква данни за клиента, който търгува. След приключването им данъчните ще анализират събраната информация и за клиентите на тези платформи, за да установят дали са декларирали доходите от извършените от тях сделки.

Не точно така обаче стоят нещата с инвеститорите, които ползват чужди платформи. По информация на "Капитал" едва около 10-20% от собствениците на криптовалути използват български посредници, а останалите търговци са през чужди, което прави откриването им малко по-трудно - например данъчните трябва да проверят и изискат данни от стотици платформи извън страната, което не е лесно, тъй като са под юрисдикции извън страната. Теоретично това може да стане, когато валутите се монетизират в България. Другият начин за засичане на приходите от сделки с криптовалути е проверка имущество-доход.

1. Какво и кога се декларира

Сделките с криптовалути
- доходите от сделки с тях се декларират в годишната данъчна декларация. Облагаем доход има, когато е реализирана печалба - продажната цена е по-голяма от тази на придобиване. Ако през данъчната година не са извършвани сделки, то задължението за деклариране отпада.

Трансферът (замяна)
- това са случаите, когато срещу една виртуална валута се закупи друга. Ако от това е реализиран доход, то той е облагаем. Например срещу bitcoin са закупени bitcoin cash и от това е постигната печалба.

Покупки с криптовалута
- ако търговец е закупил виртуална валута преди години, стойността й е нараснала с времето, и тогава с нея директно е закупен актив, то разликата между цената на покупка и стойността на актива не се облага, не се и декларира. НАП приема, че това е нарастване на покупателната способност на криптовалутата, както например, ако се закупят паунди и те поскъпнат. Това обаче се приема само ако се случва еднократно и е за лични нужди. При проверка от НАП тези покупки на криптовалута и последващата сделка за покупка на актив с тях трябва да се докажат документално. Ако се установи, че с във времето сделките се правят с търговска цел, то реализираните печалби ще се декларират и обложат. Същото се отнася и ако тези покупки се правят с койни, придобити от копаене. 

Получено плащане с криптовалути -
то може да е срещу извършена услуга или стока. Например наем, платен с криптомонети. "Когато заплащането на даден вид доход, подлежащ на облагане, е с криптовалута, това не променя неговото данъчно третиране и облагането е според действащите правилата за облагане за съответния доход", посочват от НАП.

Добив на криптовалути
- Според данъчни консултанти са възможни различни тълкувания, особено когато става въпрос за "копаене". НАП обаче приема, че добивът не е обособен като отделен вид доход и облагането става по общите правила. Закупуването на специални компютърни системи за създаване (добиване) на криптовалути с цел да се реализира печалба от продажбата им е аргумент за това, че намерението е тази дейност да се превърне в постоянен източник на доход и в този смисъл физическото лице се третира като търговец по смисъла на Търговския закон, т.е. - едноличен търговец, който се облага с 15% върху печалбата. За юридическите лица облагаемият доход се формира по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.

...и други въпроси

2. Какво се случва, ако някой е закупил повече криптовалути, отколкото е продал през годината. Може ли това да намали дължимите данъци?

Облагаемият доход е сумата от реализираните през годината печалби за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка. Това се прилага за целия портфейл от финансови инструменти, с които лицето е извършило сделки, като той може да включва освен криптовалути и акции, и облигации, с които е търгувал през годината. Облагаемият доход трябва да е разликата между всички, които са реализирали печалба, и тези които са на загуба.

При положение че през годината едно лице е закупило повече биткойни или други криптовалути, отколкото е продало, следва да се има предвид, че притежаването на финансовите активи няма да има данъчни последствия, посочват от НАП.

3. Трябва ли и кога да се регистрирам по ДДС, ако търгувам с криптовалути?

Търгуването с криптовалути, състоящо се в обмяна на традиционни валути срещу криптовалута и извършването на услуги срещу заплащането на сума, съответстваща на маржа, който се определя от разликата между цената, по която съответното лице купува валутите, от една страна, и цената, по която ги продава на своите клиенти, от друга, е освободена доставка по ДДС, тъй като се разглежда като доставка на финансови услуги. Въпреки това в момента, в който данъчните основи на тези доставки на финансови услуги, когато същите представляват основна дейност (заедно с други постъпления от доставки на финансови и облагаеми услуги или стоки), надхвърлят 50 хил. лв. за 12 месеца, преди текущия месец възниква задължение за регистрация по Закона за ДДС. "Когато оборотът е достигнат за период, не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът", казват от НАП.

4. Какво се случва, ако имам загуба от търговия с акции, която е по-голяма от печалбата от крипто. Например - продал съм акции със загуба от 1000 лв. през годината, а от продажба на биткойн съм на печалба 100 лв., данъчната основа е от 900 лв., но пък сделките с акции на регулиран пазар са освободени. Тези 100 лв. взимат ли се предвид при пресмятане на данъчната основа?

Облагаемият доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) е сумата от реализираните през годината печалби за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка, казват от НАП. При определяне на облагаемия доход по ЗДДФЛ продажната цена се намалява с цената на придобиване на финансовия актив. Сделките с акции на регулиран пазар в България и в друга държава, членка на ЕС, са освободени от облагане и деклариране в годишната данъчна декларация.

В тези случаи за целите на облагането с данък върху добавената стойност данъчната основа при търговия с акции се определя отделно от данъчната основа при търговия с криптовалута, доколкото в случая са налице доставки на различни финансови услуги. 

5. Какъв валутен курс се взима при пресмятане на данъчна основа?

За определяне на данъчната основа, в лева, се взема референтният курс на съответната платформа, на която се търгува криптовалутата и дните на реализираните сделки или превалутирането.

Източник: www.capital.bg