теми
ИПОТЕЧНИ КРЕДИТИПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТИБЪРЗИ КРЕДИТИКРЕДИТНИ КАРТИСРОЧНИ ДЕПОЗИТИ

Юни 2014: Тегления от местните и вложения в чуждите банки


0 гласа1058 прочитания

Паниката около КТБ и ПИБ се е отразила и на останалите институции с български собственици

Изтеглените пари от клиенти на Корпоративна търговска банка преди затварянето й на 20 юни и от Първа инвестиционна банка при паниката на 27 юни са се насочили към приеманите за по-стабилни институции на пазара. Такъв извод се налага от публикуваните от БНБ финансови отчети на кредитните институции към средата на 2014 г., като според данните най-големите печеливши са Уникредит Булбанк, Сосиете женерал Експресбанк и Алианц банк България, както и към клоновете на чужди банки като френската BNP Paribas и гръцката Alpha Bank. Приток има и към някои от банките, част от гръцки групи.

Отчетите показват още, че страховете са се пренесли и към други по-малки банки с български собственици. При тях обаче има изтичане основно на корпоративния фронт, като някои от тях са загубили между 10 и 20% от фирмените депозити по това перо и по 5-10% от общо привлечените си средства.

Размерът на паниката

За пръв път от БНБ публикуваха и официални данни колко пари са изтеглени от двете банки. Според тях от 13 до 20 юни от КТБ са изтекли 907 млн. лв., или почти 13% от привлечените средствата към началото на кризисната седмица за банката. А от ПИБ само в рамките на 27 юни са изтеглени 788 млн. лв., или 10.5% от привлечените средства към предходния ден. Според редовно публикувания от БНБ доклад за състоянието на банковата система данните дават основание да се каже, че системата (с изключение на КТБ) е преодоляла ликвидния шок, на който е била подложена, като от централната банка отдават това основно на "изградените в банките и целенасочено изисквани от БНБ ликвидни буфери". В така поднесения анализ обаче се пропуска, че паниката около ПИБ и проблемите с ликвидността й бяха преодолени чрез специално емитирана емисия ДЦК за 1.3 млрд. лв., записана от другите банки, като по неофициална информация голямата част от средствата са депозирани от финансовото министерство в нея. Министерството на финансите отказва да предостави информация къде, колко и при какви условия са вложени средствата.

Изкривената картина

Благодарение на това и на изваждането на КТБ от надзорната статистика е трудно от данните да се види ясно размерът на отлива при ПИБ. Всъщност общо привлечените средства в банката за второто тримесечие дори се увеличават малко с 138 млн. лв. до близо 8.1 млрд. лв., като непосредствено преди кризисния ден са били 7.5 млрд. лв. Данните показват отлив от 343 млн. лв. при гражданите и фирмите и 408 млн. лв. приток "при други институции". Зад това число обаче седи неизвестно по размер изтичане на корпоративни депозити, което е скрито зад депозита на правителството.

Извън ПИБ привлечените средства от индивидуални потребители намаляват само при Централна кооперативна банка, Ти Би Ай банк и БАКБ. При корпоративните клиенти обаче картината е доста по-динамична като практически всички банки с българска собственост губят ресурс. Най-драстични спадове за тримесечието като процентно изменение има при Инвестбанк (20%), Търговска банка Д (17%) и Интернешънъл асет банк (14%).

Къде отиват парите

Най-голям приток сумарно от физически и юридически лица има към Уникредит Булбанк, където увеличението е общо с 560 млн. лв. Тя е пазарен лидер и освен това привлича и с името на собственика си. Силен приток и по двата канала има и към Сосиете женерал и "Алианц". При фирмите голям приток има и към гръцките Пиреос и Юробанк, който контрастира със спад при ОББ. От ситуацията в по-малка степен се възползва ДСК.

Освен бягството към качество и стабилност любопитна тенденция е и пренасочването към чужди клонове на банки от ЕС. Причината е че по европейското законодателство депозитите в тях са гарантирани не от местния фонд за гарантиране на влоговете, а от този на съответната друга държава членка. Така предвид  очакването българският фонд, в който има 2.1 млрд. лв., да отиде изцяло за покриване на гарантираните суми на вложителите в КТБ (3.6 млрд. лв.), при проблеми в други местни банки може да има трудности и да се забави изплащането, което явно е направило BNP Paribas и Alpha bank атрактивни за индивидуални вложители.

За първото шестмесечие печалбата на банковата система е 408 млн. лв., което обаче не включва отчетената от квесторите на КТБ загуба от обезценки, с която положителния резултат се свива до 332 млн. лв. Дори и при този ефект обаче печалбата остава по-висока от реализираните 318 млн. лв. за банковата система (и 299 млн. без КТБ и Креди агрикол) към средата на 2013 г. Това се дължи основно на по-малки разходи за обезценки, които за банките без КТБ се свиват с около 46 млн. лв. до 428 млн. лв.

Източник: www.capital.bg
Свързани ключови думи