Плащането на стоки над 1000 лв. по банков път ще засегне потребителите на по-скъпа техника

От 1 август се предвижда ограничение на кешовите плащания до 5 хил. лв., а над тази сума ще минават по банков път. До 2019 г. пък лимитът ще е 1000 лв. Предложението за промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, бе внесено от Министерски съвет. То все още не е минало окончателно в парламента - предложението засега бе одобрено само на първо четене, но вече предизвика много коментари. В мотивите му обаче липсва икономически анализ или обосновка защо именно тези посочени параметри се използват като горен праг, както и какъв ще е очаквания ефект на държавната хазна и населението. Именно това е основната причина на група депутати от "Обединени патриоти" да внесат между първо и второ четене предложение за отпадане на чл. 3, който описва именно ограниченията в кеш. Идентично предложение е внесено пет дни по-късно и от депутати от ДПС.

По-голямата част от сега разглежданите промени в ДОПК се правят на базата на синхронизирането на европейското законодателство с местното. Въпросът с ограничаването на разплащанията в брой обаче е изключение. В момента в Европейския съюз няма единна регулация по този въпрос. Режимът например е по-либерален в Германия, но по-затегнат във Франция. През тази година от март до края на май Европейската комисия стартира инициатива за обществено обсъждане относно въвеждането на единен праг на кешовите плащания в рамките на целия ЕС. Като основна причина за налагането на евентуалния лимит бе пособечно възпиране на финансирането на тероризма. Очаква се през 2018 г. получените мнения, включително и оценка на въздействието на подобна рестрикция да бъдат публикувани. Отделно през февруари в най-голямата икономика в ЕС - Германия - започна обсъждане за въвеждане на рестрикция за плащания до 5000 евро в брой, което бе посрещнато с критики от Зелената партия, либералите и дясната "Алтернатива за Германия". Според предишно изследване 72% от населението на страната счита плащането с банкноти за по-сигурно (изследване на YouGov).

Със сигурност въвеждането на ограничението ще засегне потребителите, които ще трябва да плащат такси за банкови преводи или плащане с карта. Към момента две от 10-те най-големи банки в България имат такса на ПОС в рамките на страната за някои от дебитните им карти – това са Първа инвестиционна банка и "Пиреос", като таксата е 15 стотинки на плащане. Отделно един банков превод струва между 0.50 и 1.20 лв. с електронно банкиране и между 1.70 лв. и 5 лв. за нареждане в клон.

В подкрепа на промените

Георги Ангелов, старши икономист на "Отворено общество"

Ограничаването на кешовите разплащания е сред най-леките регулации, които държавата може да въведе за борба със сивата икономика. У нас размерът на доходите, които не се облагат с данъци, е около 28% според изследване на АИКБ, тоест сивата икономика е масова. Ако нивото й беше 5%, е друго, но когато тя е толкова масова, ограничаването на кешовите разплащания е една добра идея. Когато голяма част от плащанията на дребно минават безкешово, се намаляват стимулите нагоре по веригата да се укриват данъци. Например когато на една бензиностанция се плаща със следа, намалява стимулът собственикът да търси гориво без акциз и ДДС.

За постигане на подобен ефект на изсветляване на икономиката алтернативите са (1) засилени данъчни ревизии на фирми, (2) въвеждане на минимални осигурителни прагове за различните професии и (3) криминализиране на неплащането им. Тези алтернативи представляват много по-брутални намеси в живота и бизнеса, те са по-вредни за икономиката. Отделно за да работи криминализиране на дадена дейност, трябва да имаме ефективно функционираща съдебна система, каквато българската за съжаление не е. Ето защо ограничаването на плащанията в кеш е мека рестрикция, която ще позволи на държавата да запази приходите си. Този темп на намаляване на горната граница, който беше приет на първо четене, може би е прекалено рязък, но сегашният праг от 10 000 лв. е прекалено висок.

Против промените

Никола Филипов, управляващ партньор на "Innovo Investment Management" и главен икономически анализатор в ЕКИП

На първо място, така се ограничават естествените права на хората и бизнеса. Ако целта на регулацията е да се бори със сивата икономика и прането на пари, защо заради една малка част от хората, които нарушават законите, да се ограничават правата на цялото общество? Това на практика означава, че институциите, които трябва да се борят с тези явления, не си вършат работата, а у всички останали се презюмира вина.

Второ, отделните европейски държави нямат кохерентна визия за лимитите на кешовите разплащания, като в едни от най-развитите икономики в Европа, като Германия, Швейцария и Австрия, лимити няма.

Трето, регулацията ще създаде много проблеми на голяма част от малки и средни предприятия. Кешовите плащания например спестяват административно време при изкупуване на продукция за преработка, а ограничаването им се явява вмешателство на свободния пазар и изкривява функционирането му.

Единственият сигурен печеливш ще бъдат търговските банки, които в последните години частично компенсират исторически ниските лихви с увеличаване на таксите. Има риск по-високата ликвидност в банковия сектор да доведе до формирането на балон в икономиката, подобен на този от 2008 г. Високата ликвидност ще доведе до изкуствено намаляване на лихвите. Това ще накара бизнеса да предприеме изпълнението на инвестиционни проекти, които при равни други не би изпълнил.

Какво мисли бизнесът

Божидар Колев, президент на "Технополис"

При нас много голяма част от стоките са на стойност над 1000 лв., но в момента с карти се плащат около 25% от тях, отделно има и известен дял платени с банкови нареждания. Ето защо очаквам подобна рестрикция да създаде неудобство на много наши клиенти. Разходите, които имаме по обслужване на картовите плащания, са под 1%, като в същото време си имаме разходи и за обслужване на кеша с инкасо. Приели сме го за част от бизнеса и не очакваме, че ограничението може да свие разходите ни за инкасо. Като цяло съм съгласен, че има логика в обсъжданите ограничения на кешовите плащания. Въпросът е обаче да се прецизират срокът и горният праг.

Източник: www.capital.bg