Новият застрахователен кодекс е внесен в парламента

Изричната забрана за онлайн сключване на автомобилната застраховка "Гражданска отговорност" е запазена и в последния проект за нов Кодекс за застраховането. Той е внесен от Министерския съвет в парламента, след като преди няколко месеца беше подготвен от експерти на Комисията за финансов надзор (КФН). Във времето за обществено обсъждане против забрана се изказаха много застрахователни компании, като те изпратиха и становища с предложения за промени. От текстовете на проекта се вижда, че мнението им не е било взето под внимание.

Може, но не за тази полица

Интересното е, че въпреки изричното ограничение за задължителната полица новият кодекс урежда сключването на застрахователни договори изцяло електронно и парафирането им с електронен подпис. Това явно няма да важи за "Гражданска отговорност", а заедно с нея и за полица  "Злополука" за пътници в обществения транспорт. Двата продукта са изключени от възможността да бъдат предлагани по Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. И в момента изцяло дистанционно сключване на полица не е възможно, тъй като има много хартиени документи, включително задължителния стикер за наличие на полица. Поръчка за застраховка може да се направи онлайн, но документите с подписите по тях се изпращат с куриери. Според текстовете в новия кодекс този режим ще се запази - позволява се продажбата от разстояние, но когато са предоставени копия от документите на колата. Освен това се запазва стикерът, което означава, че пак ще има размяна по куриер, дори да се направи онлайн поръчка.

Изпълнителният директор на "Алианц България" Пламен Ялъмов коментира пред "Капитал Daily", че със забраната България ще се отдалечи от европейските тенденции за продажби. Ялъмов посочи, че не разбира защо може свободно да се пазарува онлайн дрехи, техника и още много неща, но точно за "Гражданска отговорност" трябва да е забранено. "Искаме възможност да продаваме застраховки изцяло онлайн", добави той. Забраната няма как да ограничи застрахователи от други държави в ЕС да предлагат електронно полици в България и нищо не пречи една румънска компания например да продава така, добави Ялъмов.

Да не сбъркате

Аргументите на КФН за забраната са възможни грешки при попълване на данните от клиентите, заради което може да се откаже плащане. Не е ясно защо вместо изрична забрана не бъде въведен срок за проверка на данните и система, чрез която застрахован и застраховател да ги сравнят и при грешка тя да бъде поправена. Ограничението, заложено в закон, е прецедент за държава от ЕС и вероятно за която и да е държава с развит застрахователен пазар. В Западна Европа например все повече навлиза покупката на услуги от разстояние, има и нормативни актове, които уреждат сключването на договори по този начин.

Печеливши от подобна забрана са посредниците, които разчитат основно на продажбите на "Гражданска отговорност" за по-голяма част от приходите си, тъй като това е задължителна застраховка за собствениците на превозни средства.
Тъй като покритията и условията по всички договори за задължителната застраховка са еднакви, единствената конкуренция остава цената и евентуално ако се дават пакетни отстъпки за сключване с "Автокаско". Така за брокери, които нямат капацитет да обучават служителите си как да привличат клиенти и за други полици, как да им помагат в избора и да сравняват различни продукти, "Гражданска отговорност" остава лесен начин да работят.

Още капитал

Другите важни промени в новия кодекс са изискванията за капитал на компаниите. Минималният капитал на компания, която продава "Злополука" и "Заболяване", ще се вдигне с 400 хил. лв. до 5 млн. лв., а ако продава и "Гражданска отговорност", ще трябва да е поне 7.4 млн. лв. Сега минималният е 7 млн. лв. за тези дружества. При компании, които продават "Заболяване", "Злополука" и класически животозастраховки, капиталът трябва да е 12.4 млн. лв. Тези, които продават ограничен вид полици и работят само в България, могат и да не вдигат капитала си.

Освен това КФН ще трябва да анализира и надзирава риска, който поемат компаниите, и дали има опасност да изпаднат в затруднение. Целият нов застрахователен кодекс е подготвен, за да бъдат въведени изискванията на директивата Solvency II (за платежоспособност), която влиза в сила от началото на 2016 г. Новите изисквания трябва да увеличат защитата на клиентите и да намалят до минимум вероятността застрахователите да не могат да плащат. Затова са и изискванията за по-висок капитал и анализ на риска.
Новите условия за по-висок капитал не са предизвикали критики досега и официално нито една компания не се е оплакала.

Източник: www.capital.bg

Сравнете всички оферти за застраховки