В България отдавна битува митът, че българските банки са в някакъв железен картел и е все тая къде ще сложиш своя депозит или откъде ще изтеглиш кредит. Дори бърз преглед на депозитите и кредитите, предлагани от произволно избрани 4-5 банки, ще разкрие, че това не е така – лихвите се различават, ако не значително, то поне забележимо. Дори между лихвите на първите три най-големи банки има различия – при някои продукти дори в пъти.

И тук някъде идва логичният въпрос – защо се получава така?

За да си отговорим правилно, трябва първо да кажем какво най-общо прави една банка. В икономиката банковата система се явява инструментът, който превръща спестяванията на едни хора и фирми в инвестиции на други хора и фирми и в потребление на хора, взели потребителски кредити. Тоест, банката позволява на спестителите да оставят на депозит срещу доходност своите спестявания, след това взима тези пари и ги предлага на търсещите кредити за инвестиция или потребление хора и фирми. За да изпълни успешно тази си функция, банката трябва да оцени добре риска на потенциалните кредитополучатели, за да могат те чрез лихвите и таксите да генерират повече приход, отколкото са разходите по изплащаните лихви на вложителите. Като този приход трябва да осигури издръжката на банката и възвращаемост на капитала, инвестиран при създаването на банката.

Събирането на депозити и даването на кредити, обаче, не са толкова лесни и прости задачи, че да вървят абсолютно едновременно и без сътресения. Понякога банката успява да събере повече депозити, отколкото може да раздаде като кредити и това се явява проблем – издръжката на банката и разходите за лихви по влоговете започват да надхвърлят приходите от лихви и такси по кредитите. И обратното – възможна и дори обичайна е гледката, когато една банка просто няма достатъчно събрани депозити, за да даде кредити на всички (добри) потенциални кредитополучатели, които кандидатстват.

Именно тези ситуации мотивират банките да използват нивата на лихвите като инструмент за стимулиране или дестимулиране на определено поведение сред вложителите и кредитополучателите.

Когато банката има прекалено много депозити и не успява да привлече достатъчно кандидати за кредит, тя намалява лихвите и по двата продукта. Виждайки по-ниските лихви по депозитите, по-малко хора биха решили да вложат парите си в тази банка. От друга страна, виждайки по-ниските лихви и по кредитите, повече кредитополучатели ще се насочат към банката.

Когато, обаче, банката има прекалено малко депозити и прекалено много потенциални кредитополучатели, тя прави обратното – вдига лихвите и по двете. Така, повече вложители идват, за да се възползват от по-високата доходност по депозитите, а кредитополучателите се дестимулират да кандидастват за кредити.

Тъй като различните банки имат различни приоритетни клиенти, различни приоритетни сектори, различни проблеми и предизвикателства, невинаги общото положение в икономиката съвпада с положението във всяка една банка. Затова и лихвите в различните банки в една държава често се различават.

Автор: Владимир Каролев

Източник: www.semeinifinansi.bg

Сравнете всички оферти за жилищни и ипотечни кредити от банкови институции