теми
ИПОТЕЧНИ КРЕДИТИПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТИБЪРЗИ КРЕДИТИКРЕДИТНИ КАРТИСРОЧНИ ДЕПОЗИТИ

Застрахователите: Средно здрави


0 гласа562 прочитания

Откритите проблеми не са огромни и ако бъдат отстранени, секторът ще е по-капитализиран

Точно една четвърт от застрахователите приключват прегледа на КФН с капиталов недостиг. Звучи много, но всъщност в голямата си част 13-те набелязани от 54-те проверявани (за 2 няма данни) са микроскопични и сумите съответно също не са големи. А и с малки изключения в изминалата половин година от датата на прегледа 30 юни те са запълнени. Всички те са част от местни групи, като и най-големите корекции са наложени именно в дружества с българска собственост. Това повтаря и констатациите на Европейската комисия за банковия сектор, че оперира на две скорости и практиките в международните групи и местните играчи са различни.

Дали обаче това е пълната картина, или просто е позабърсан най-горният слой прах е трудно да се каже - застрахователните регулации с въведения от началото на 2016 г. режим Solvency II са сложни и дори невъзможни за тълкуване без детайлни данни, с каквито разполагат регулаторите и одиторите. Все пак в резултат на усилието секторът получи импулс допълнително да се капитализира и с това да стане по-стабилен, за успокоение на потребителите. Посочени бяха пробойните в законите и рано или късно ще бъдат запълнени и те. Върху всичко това ще се наслагва и ефектът от стрес тестовете, които показаха, че половината дружества на пазара са уязвими при сбъдване на някой от негативните сценарии. Макар регулаторът да не може да ги задължи да изградят допълнителни буфери срещу хипотетични събития, от компаниите е изискано да предложат сами планове за повишаване на устойчивостта.

Извън тези общи изводи обаче остават много въпроси. Ето и отговорите на някои от най-важните:

Какъв е резултатът от проверките?

Добър, но не и отличен. Общо секторът покрива и двата индикатора за финансова устойчивост - Капиталовото изискване за платежоспособност (КИП) и Минималното капиталово изискване (МКИ), като първият е по-тежък за изпълнение и отразява повече рискове пред дейността на даден застраховател. На индивидуално ниво обаче 13 дружества остават под чертата с общ капиталов недостиг от 50 млн. лв. по тежкия показател и 25 млн. лв. по по-лекия. Сред тях са третият по пазарен дял "Армеец", петият - "Бул инс", групата "Евроинс" с няколко от компаниите в нея и по-малки играчи като "Синдикалната взаимоспомагателна каса" и "Далл Богг: Живот и здраве". На групово ниво два участника, "Армеец" и "Еврохолд", не са предали резултати все още, така че е възможно на по-късен етап и те да се добавят към листата.

След предприети мерки като увеличение на капитала и продажба на финансови инструменти недостигът е намален на 17 млн. лв. по КИП и 22 млн. лв. по МКИ. "На тези компании не им достига много малко и очакваме, че няма да имат никакви затруднения да внесат средствата в следващите 3 до 6 месеца", обясни Ралица Агайн, заместник-председател на КФН, ръководещ застрахователния надзор. Тя добави, че сумарно пазарният дял на тези дружества е под 1.5%, така че те не представляват заплаха за системата. Други се оказват в преходен период за покриване на показателя и разполагат с време до края на 2017 г. да предприемат мерки. Сред тях е "Евроинс", откъдето обявиха, че не са чакали крайния срок и вече са капитализирали дружествата в групата си с 63.5 млн. лв., колкото бяха и дупките.

Има обаче и по-критичен прочит на резултатите. Прави впечатление, че дружествата с недостиг са основно в Общото застраховане, където е най-масовата застраховка "Гражданска отговорност". Освен това са предимно местни играчи, което показва разлика с качеството на работа в чуждите компании от сектора. Някои дружества покриват индикаторите на косъм, което може би изисква от регулатора да задържи по-стриктен дистанционният надзор върху тях.

А от стрес тестовете?

Резултатите от симулациите излязоха няколко дни по-късно, но без конкретика кой издържа теста и кой се проваля. Обобщените данни показват, че най-големи проблеми би създала пазарна криза с поскъпване на облигациите и поевтиняване на акциите в портфейлите, което според експерти е много малко вероятно. При него компаниите губят 313 млн. лв., или 15.8% от активите си, а бройката на тези с капиталов недостиг скача на 21. Катастрофични рискове като земетресение, наводнение оказват по-ограничени поражения в рамките на 9-10% от активите, както и евентуалното увеличение на претенциите по "Гражданска отговорност". Там най-пострадали са компаниите с по-голям пазарен дял в тази застраховка. Според методологията на стрес тестовете тези шокови сценарии се разглеждат само индивидуално, а не и кумулативно, така че няма сметки, ако се насложат два риска.

В животозастраховането нямат проблем, ако клиентите им живеят с 15% повече от очакваното и коефициентите за сектора дори се покачват.

Кои са основните проблеми?

Проверката доказа нагледно, че застрахователите имат склонност да надценяват активите си и да подценяват задълженията си (пасивите си), което води до поддържането на по-малки застрахователни резерви. Преизчисленията доведоха до корекции за близо 350 млн. лв., като с най-големи разминавания се оказаха "Евроинс иншурънс груп" (59.3 млн. лв.), "Армеец" (55.5 млн. лв.), "Далл Богг" (15.6 млн. лв.), "Лев инс" (11.7 мл. лв.).

Причините за разминаванията между собствените им сметки и тези на одиторите са в свободата, която компаниите имат в прилагането на различни модели за оценка на финансови инструменти и инвестиционни имоти в портфейлите, особено когато става въпрос за акции и облигации, листвани на Българската фондова борса (БФБ). При ниската ликвидност там единични сделки могат да изстрелят цените нагоре, а от там да се надуе сумата на актива в счетоводния баланс. Така например има дружество, за което прилагането на минимални оценки води до корекции за 5 млн. лв., а при прилагане на максимални оценки - до излишък на близо 400 хил., което би позволило освобождаване на застрахователни резерви. Това според регулатора е проблем, срещу който ще се действа с преработване на показателите за ликвидност на борсовите инвестиции.

Другият по-едър проблем са квотните договори за презастраховане. Най-малко пет компании прехвърлят рискове чрез сключване на подобни договори, което се отразява положително върху активите им. Според одитори е необходимо да се провери дали представените от компаниите оценки са валидни, защото ако не са, водят до значително намаление на собствените средства. Така например за "Бул инс" корекцията би била с 66 млн. лв., за "Армеец" - 40.9 млн. лв., а за "Лев инс" - 16 млн. лв.

"На този етап няма да предлагаме корективни действия. Предвид, че това е стандартен презастрахователен договор, ние сме повдигнали темата на европейско ниво. Тя е обект на дискусия в експертна група към EIOPA. След като от там излязат с решение, то ще стане валидно за целия ЕС", каза председателят на КФН Карина Караиванова при представянето на резултатите.

Макар и малък дял внимание трябва да се насочи и към дружествата с най-сериозни констатирани пробойни. Моделът, по който работи Синдикалната взаимоспомагателна каса (СиВЗК), я обрича да губи капитал и след проверките тя е с отрицателни коефициенти. А разрастването на бизнеса на "Надежда" в Италия е причина бъдещите рискове да поставят пред изпитание акционерите й сега.

Какво следва за компаниите с капиталов недостиг?

През последните две години като част от подготовката за проверките застрахователите започнаха да увеличават капитала си, за да имат готов буфер при нужда. Въпреки това в някои случаи ресурсът се оказа недостатъчен заради наложените по-високи от очакваното корекции. Сумите обаче не са непосилни и собствениците на повечето дружества веднага реагираха с последващо вдигане на капитала. Други продадоха финансовите инструменти, заради които се оказваха с недостиг.

Ще поскъпнат ли застраховките? 

В бранша нямат еднозначен отговор, но бизнес логиката е цените на застрахователните услуги да се вдигат. От една страна, това ще се случва, защото в България цените са твърде ниски за средното европейско равнище и за поетите рискове - особено при масовата "Гражданска отговорност". От друга, разходите по проверките и стрес тестовете ще трябва да се изплатят. По груби изчисления одитите струваха близо 8 млн. лв. на проверяваните компании, но към тях трябва да се добави и цената на допълнително привлечения капитал или подчинен срочен дълг. Освен това и КФН вече даде заявки за вдигне на таксите си, което също вероятно частично ще се пренесе в цените на полиците. Имайки предвид, че засегнатите са предимно компании в общото застраховане, може да се очаква, че именно там ще е основният ефект.

Какъв е ефектът за потребителите?

Целеният ефект от проверките беше доверие и след резултатите потребителите би трябвало да са по-спокойни за финансовото състояние на застрахователя си. Гаранцията за това идва от Европейския орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA), който надзираваше проверките от самото им планиране. "Това е начало на процес, което ще позволи на КФН да продължи с имплементирането на Solvency II. Ключов елемент е да повишим доверието на потребителите, както и на самата индустрия, а ефектът се постига само при пълна прозрачност", заяви в София Патрик Ходжис от EIOPA.

Моментът с пълна прозрачност обаче е леко спорен. Въпреки че докладите от проверките са доста по-детайлни от тези на БНБ, все пак има и недостатъци, като например липсата на данни как стрес тестът се отразява на всяка отделна компания. За да е траен ефектът, ще трябва да се предприемат отдавна обещавани мерки за затваряне на вратичките, които позволяват на компаниите да прилагат финансови еквилибристики в своя полза. Освен вече споменатите промени трябва да се разшири обхватът на дефиницията за свързани лица, за да се пресекат инвестициите в тях. Проверката не засече такива нарушения, но това не елиминира съмненията, че ги има. Още повече че някои компании не са предоставили исканите по тази линия данни.

Можеше ли проверката да е по-задълбочена?

При положение че се прави едва за втори път в Европа след Румъния и за пръв път в България, упражнението бе достатъчно предизвикателство и въпреки всички дефекти и отлагания успешният край е окуражаващ. Организацията започна при старото ръководство на КФН, което процедурата да бъде зачената в хаос. Едва влязла в надзора, новата председателка Карина Караиванова трябваше да вземе смело решение за отстраняване на одитор - "РСМ България", навличайки си тежка съдебна разправия. Наложи се да влезе в юридически престрелки и с компании, опитали да блокират проверките на групово ниво.

Ако методологията на проверките бе по-прецизна, можеше да засекат в по-големи детайли проблемите на индустрията. Но и тези, които излязоха на преден план, не са малки и ако бъдат поправени, каквото е обещанието, секторът със сигурност ще бъде доста по-здрав. А конкуренцията - доста по-честна.

Източник: www.capital.bg

Сравнете всички оферти за застраховки