Как e възможно лихвите в цяла Европа да падат, а България да се покачват? Има някакво разумно обяснение?


1 гласа2947 прочитания

Как e възможно лихвите в цяла Европа да падат, а България да се покачват? Има някакво разумно обяснение?
Свързани ключови думи

Коментари и отговори

Уместен и добър въпрос поставен така. За начало, обаче, бихте ли пояснили кои точно лихви са паднали. Дори и да са паднали лихвите в Европа, то пак не би било коректно да се съпоставят на ниско ниво процесите. Да, зависимост има и общите тенденции валидни за Европа са в сила и в България. Има, обаче, специфики, които са характерни за всяка държава. В момент на криза, новите, слабите, нововъзникващите, икономиките в преход са най-уязвими. Подобни трусове може сериозно да разстроят икономиката и да доведат до негативи, които са много по-големи, отколкото в други страни с по-стабилни икономики. Сам сте свидетел, че силните икономики разполагат с достатъчно ресурс да се справят със сериозни кризи. С такъв нашата страна не разполага. От тук следват опасенията за навлизане на страната в застой на развитието й и най-лошото – рецесия. Така се покачват рисковете от покачване на безработицата, застой в ръста на доходите, проблеми с обслужването на кредитите и т.н. Това от своя страна принуждава банките да заложат по-висок рисков компонент при формирането на лихвите (като превантивна мярка ако щете дори). Видимо лихвите са прекалено високи сега и известна доза предпазливост и превантивност дори са полезни. Надяваме се, че след като отмине кризата, лихвите ще започнат да се възстановяват към по-ниски стойности. Не допускаме, че това е ход на банките да използват ситуацията, за да трупат печалби. Подобно поведение от тяхна страна (ако има такова) не е коректно и е в противоречие с пазарните принципи. За жалост в момента ситуацията е такава, че много действия изглеждат странни, необясними, непочиващи на логиката. Наистина е така. Просто кризата е сериозна и докато се намерят най-адекватните решения, редица от тях ще изглеждат особени.

Надяваме се, че макар и кратък, коментарът ни е бил полезен. Ако и други въпроси Ви вълнуват, не се колебайте да ни пишете отново.

Поздрави,
Екипът на МОИТЕ ПАРИ
Здравейте, Не смятате ли, че основната причина за движението (липсата на такова) на лихвените проценти в България не е повишеният кредитен риск, а коренно различна. Въпреки стремежа на банките да привличат евтин капитал (депозити), поради ежедневното повтаряне (от всякакъв вид медии), че ще 1) настъпи рецесия; 2) несигурност (...фалити) на банковите системи; 3) много сериозни сътресения на застрахователните пазари; 4) рекордна инфлация и т.н., хората предпочитат да изчакат, вместо да инвестират парите си точно сега. Банките имат договорени кредитни линии (кой откъдето е смогнал да намери) от фондове или други банки, но поради фактът, че рейтингът на България постоянно пада (пример: вчера), лихвените % по тези линии не намаляват. Причината за падането на рейтингът е, че чуждият капитал е необходим на чужденците за закърпване на положението някъде другаде, а не тук. Изтеглянето на част от тези капитали поставя нуждаещите се от тях в много кофти положение. Аз лично не съм усетил криза или някой покрай мен да е станал по-неплатежоспособен през последните няколко месеца. Българският потребител е ощетен от зависимостта на Българската икономика (в частност банкова система), а не от некоректното отношение на самите банки или повишения кредитен риск. Успешен ден!
Да, напълно сте прав в голяма част от разсъжденията си. Те чудесно допълват нашият коментар, като представят още една гледна точка върху случващото се. В случая медиите, тъй като ги споменавате, играят роля, която може и да е негативна в някои случаи. Именно постоянното повтаряне за рецесия, инфлация, фалити и т.н., т.е. всякакви негативни тенденции поражда страх у населението. Дори и да има известни основания за това, те не бива да се преекспонират. Много сте прав за кредитните линии, които трябва да се обслужват така или иначе. Отдръпването на хората от кредитите няма да осигури на банките нужните приходи от лихви от една страна, от друга поскъпналия ресурс на кредиторите на банките също ги принуждава да изискват определена компенсация за това. Така банките се поставят в ситуация да обслужват по-скъпи кредитни линии, а в същото време не могат да си гарантират бъдещи приходи. Т.е. могат, но от това страдат настоящите им клиенти.

Правилно отчитате стремежа на банките да привлекат ресурс под формата на депозити, но дори и по този начин, той не е евтин. Никъде в развитите европейски страни няма такива лихви по депозити. Съгласете се, че това е сериозен фактор за скъпи кредити. И отново сте прав, че информацията в публичното пространство не спомага да се укрепи доверието в банковата система. Парадоксално изглежда при добре развиваща се икономика фондовата борса да се срива и кредитите да поскъпват. Зависимостта на банките в България от своите майки зад граница до известна степен дава обяснение защо това се случва с кредитите. Въпросът с фондовата, борса, обаче остава спорен – при добре развиваща се икономика, тя се срива. И за това има логичен отговор. Основна част от проблема е изтеглянето на големи инвеститори от страната и другата част от проблема е неопитността на българските „нови” инвеститори. Инвестиралите за пръв път в живота си бяха уплашени от процесите и побързаха да затворят позициите си. Това допълнително срина борсата.

Говорите, че не сте усетил криза лично и покрай Вас и дано не усетите. Всички се надяваме да не се сбъднат най-мрачните прогнози, защото ако не се гледа реално на ситуацията, а се поддаваме на слухове, очаквания и прогнози дошли от медии, а не от източници специализирани в тази област, много е вероятно сами да си навлечем проблемите. Говорейки за бъдеща криза се има предвид, че ако банките спрат кредитирането редица фирми ще влошат дейността си, дори цели сектори в икономиката може да стагнират поради липса на възможности за оборотно финансиране, да не говорим за инвестиционно. Така наистина може да се стигне до рецесия и всички негативи от това. Ние също потвърждаваме мнението, че при сегашната ситуация едва ли банките се възползват некоректно от нея. Що се отнася до кредитния риск, към момента банковата ни система е с изключително добро изплащане на кредитите. С покачването на лихвите, обаче, може да се повиши риска от нарастване на броя на необслужваните кредити. В предходният ни коментар под риск имаме конкретно предвид, че с оглед на възможно негативно развитие на икономическата конюнктура в страната, банките е възможно да залагат по-високи рискови компоненти. От МОИТЕ ПАРИ също се придържаме към схващането, че причините за покачването на лихвите са по-скоро в резултат на външни зависимости, а не поради причини в страна ни. За това и обобщихме, че много от решенията и процесите ще изглеждат нелогични докато се избере най-доброто за справяне с проблемите.

Надяваме се, че коментарът ни е бил полезен. С радост бихме коментирали и други теми, представляващи интерес за Вас. Поздравления аз точния поглед върху ситуацията.

Поздрави,
Екипът на МОИТЕ ПАРИ
Вие говорите за превантивни мерки от страна на търговските банки и сте прав но лихвения процент се образува от базов \например ОЛП\ и надбавка Търговските банки биха калкулирали риска си в надбавката Въпросът защо се покачва ОЛП въпреки "опасенията за навлизане на страната в застой на развитието й и най-лошото – рецесия." си остава открит и без отговор
Да, точно така се образува една плаваща лихва, като риска се калкулира в надбавката. Защо се покачва ОЛП въпреки "опасенията за навлизане на страната в застой на развитието й и най-лошото – рецесия"? ОЛП се образува на пазарен принцип и основно зависи от икономическите условия в страната. Основна стопираща роля играе за овладяване на инфлацията. Дори само заради това има основание за нарастването му. Освен това той е средна величина на индекса LEONIA, който пък е измерител на стойността на необезпечените овърнайт депозити на междубанковия пазар. С тези депозити на една банка, друга покрива свои нужди. Търсенето на подобен ресурс естествено покачва цената му, респ. като средна величина това се отразява и на ОЛП. Може би разсъжденията Ви са провокирани от сравнения със САЩ, където основната лихва беше свалена на няколко пъти, за да се стимулира икономиката. По принцип манипулациите с ОЛП е деликатен въпрос и „нож с две остриета”. Ако се прескочи една от границите това ще доведе до негативи, защото това е инструмент, който действа по интересен начин: С покачването му се ограничава инфлацията и се привличат инвеститорите, но това пък оскъпява заемите. От друга страна с понижаването му, кредитите поевтиняват и се стимулира местния бизнес, но се губят чуждите инвеститори, които не разчитат на ресурс от страната ни, както и се създават предпоставки за трудно овладяване на инфлацията. Съвсем не са само това причините ОЛП да нараства. Той е, както казахме, комплексен показател и действа в определени рамки, които ако бъдат прескочени започва да води до негативни резултати в посоките описани по-горе. Нещо повече, ОЛП рядко присъства, като компонент при формирането на плаваща лихва. Той служи по-скоро, като централен индикатор за състоянието на финансовия сектор на страната и дава сигнал за корекция на някои лихви по левови кредити. Що се отнася до рецесията и нуждата от намаляване на ОЛП, дано не се стигне до тази ситуация, защото намаляването на ОЛП съвсем няма да е по повод подобряване на икономическите условия. Може да се окаже така, че в стремежа да се поевтинят заемите, да се повишат рисковете свързани с инфлацията, като в крайна сметка лихвите по кредити да останат високи. Причините за слабия ефект на ОЛП върху лихвите по кредити описахме по-горе. За да има реално намаление на лихвите трябва индекси, като EURIBOR, SOFIBOR и LIBOR да започнат да отчитат трайни тенденции към понижение.

Надяваме се, че бяхме полезни.

Поздрави,
Екипът на МОИТЕ ПАРИ
А защо, когато искам да погася предсрочно голяма част от главницата си по ипотечен кредит и по този начин да се предпазя от кризата колкото мога, банката ми създава всевъзможни пречки да го направя и ме обременява с големи разходи, загуба на време и на нерви.
Темата за предсрочното погасяване на кредит е твърде обширна, за да се отговори на такъв въпрос само с няколко изречения. Правилно е да считате, че щом имате необходимата сума съвсем нормално е да желаете да си намалите задължението. За жалост банките са предвидили приходи от лихви за определен период от време и погасявайки предсрочно част от кредита, тези разчети се нарушават. Разбира се те предприемат превантивни мерки срещу това и една от тях е таксата за предсрочно погасяване. Погледнато от тази гледна точка някак се получава парадокс клиента да бъде „наказан” за това, че си е върнал заема, дори по-рано. Трудно е да вземем позиция в този казус, защото дори на европейско ниво въпросът не е решен. Основно дилемата е кога да се начислява такава такса, а не дали да я има или не. Схващането е, че ако лихвата по кредита е плаваща, това означава, че банката е в състояние винаги да реагира на промените на пазара и с корекцията й да неутрализира негативни за нея влияния. Така по презумпция не би следвало да има такса, защото се допуска, че банката е направила необходимото да се защити. На обратната страна е кредит с фиксирана лихва. При дългосрочно обвързване при непроменяема лихва рисковете за банката са много по-големи. Тогава резонно би било да се начисли такса, ако клиент реши да си погаси по-рано заема например. Въпреки, че Вие сте редовен платец, дори по-рано сте готов да изплатите заема, то това не е в полза за банката, защото така тя се лишава от дългосрочни приходи. Те са по-важни за нея, като цяло, а не цялата сума накуп и сега. Неприятно е когато банката начислява такса за това, че тя няма да може да си постигне целите. Клиентът не би трябвало да плаща за нещо, което би трябвало да е съобразено от мениджмънта на банката. По тези и ред други икономически и морални причини се води дискусия относно тези такси и все още няма решение на проблема. Оставаме с надежда, че скоро казусът ще бъде решен.

Надяваме се, че бяхме полезни.

Поздрави,
Екипът на МОИТЕ ПАРИ