Как могат да се предотвратят всички негативи от кризата в строителството?


1 гласа3475 прочитания

Как може да се противодейства на кризата. Имам един конкретен въпрос по отношение на един конкретен отрасъл - строителството. Как могат да се предотвратят всички негативи на кризата. Като започнат да се дават ограничени кредити на строителните предприемачи, т.е. по този начин трябва да се спука балона на цените на имотите. Защото според специалистите, ако реално икономиката има ръст да кажем 5%, а се отпускат за закупуване и инвестиране в жилища не 5% или 9-10%, а да кажем 30% от парите, това означава спекула, защото самите отпуснати кредити не са обезпечени с реални стоки. Това как може да се промени? Може би единствено чрез намесата на правителството, което да въведе стоги законови ограничения.

Коментари и отговори

За жалост рецепта за справянето с кризата няма. Настоящата такава е най-близка от Великата депресия и в същото време много различна от нея. Трудно е да се дават препоръки, най-малко когато това е почти невъзможно. Дори цели правителства по света не могат да намерят най-правилното решение и отговорът със сигурност не е в нашите компетенции. Но, на въпросът Ви.

За съжаление нямаме отговор как могат да се предотвратят всички негативи от кризата. На практика е невъзможно всичко да се неутрализира. Успех би бил негативите да бъдат сведени до минимум, като предписание как може да се постигне също е много трудно да се даде.

Относно ограничаване на кредитирането на строителството ще даде известен ефект и той отчасти ще е в „спукването” на балона с цените на имотите. Всъщност това вече се случва в България. Макар и не толкова чувствително, все пак цените на имотите започват да падат. Но въпросът е дали с този ефект няма да се предизвика друг, може би и по-лош. Отново от гледна точка на българската действителност (ще се придържаме към нея) това имаше и ще продължи да има негативни последици. Знаем, че именно строителството беше един от отраслите, който беше двигател на икономиката ни и създаваше заетост. Сега, когато банките не финансират строителите, много заети в този сектор останаха без работа. И ето, паралелно с падането на цените на имотите се повиши безработицата. Незавършените строежи ще създадат финансови проблеми на строителите, част от които ще фалират, други ще бъдат на ръба на оцеляването. Освен това, знаем че нашето строителство е много тясно свързано с туризма и преките чуждестранни инвестиции. Застоя в строителството ще остави много хотели, жилищни комплекси, инфраструктурни проекти и т.н. незавършени. Това ще даде отражение, при това негативно, върху туризма и въобще върху привличането на нови чужди инвестиции. С падането на цените на имотите инвеститорският интерес ще намалява, което също няма да е положително за страната ни. Може би едно от решеният за излизане от ситуацията, конкретно за нашата страна е да бъдат усвоени максимално средствата от ЕС, предназначени за инфраструктурни проекти. Така, поне малко ще се създадат условия тази част от строителни сектор да продължи да генерира приходи в държавния бюджет.

Относно ръста на икономиката и финансирането. Взаимозависимостта е двупосочна – не може да има ръст без финансиране и обратно. Двата процеса взаимно се обуславят. Финансирането създава стимули за строителство, инвестиране в жилища от една страна и от друга – търсенето на жилища и желанието за инвестиране в тях, стимулира финансирането (кредитирането). Въпросът е наистина в мярката – от кое, колко да се допусне. В България голяма роля изигра евтиният ресурс, дошъл зад граница. Банките-майки на банките у нас съумяха да осигурят евтин ресурс, който предвид засиленият интерес към покупката на имоти те успяха да монетизират отпускайки заеми за покупка на жилища. Стимулираха и строителите с кредитни линии. Растящият с 15-20% средногодишно пазар на имоти предизвика интереса на голям брой чуждестранни инвеститори (физически и юридически лица), които бяха склонни да закупуват жилища у нас по цени доста по-ниски от тези в родината им. Това силно повиши цените на имотите у нас и така се създаде „балонът”, за който всички вече знаят. Не считаме, че отпуснатите кредити са необезпечени, защото ако говорим за ипотеки, то точно с такива са гарантирани те. Банките не биха отпуснали пари, ако няма недвижим имот срещу тях. Оставяме настрана покупките на зелено или незавършените строежи. Това по-рискови направления за банките и доста от тях се реализираха и ще се реализират предвид кризата. Част от тези строежи никога няма да се достроят, а други изобщо няма да бъдат започнати поради невъзможност на строителите и инвеститорите: да строят поради липса на финансиране за оборотни средства и поради свито кредитиране и невъзможност да се продадат жилищата на граждани и фирми.

Дали с регулации от страна на държавата може да се постигне положителен ефект ни е трудно да коментираме. Понастоящем се налагат рестрикции на банките да поддържат добра капиталова адекватност и ликвидност. А и самите те вече подхождат много по-предпазливо при кредитирането. За съжаление това не е самостоятелен процес, движещ се само в една или друга посока. Както казахме спирането на кредитирането „спъва” икономиката и тя забавя растежа си (стагнация, рецесия), от друга страна кредитирането в големи обеми в условия на криза е твърде рисковано. Трябва да се намери баланс. Считаме, че не ограничението в кредитирането трябва да е мярката, точно обратно. Държавата има лостове, с които да финансира банките, за да може тези пари да влязат в реалната икономика. Когато реалната икономика е „здрава”, тогава всички отрасли обуславящи я ще могат да се развиват нормално. Разбира се, това вече е въпрос на държавна политика, като повече от всякога е нужно сега държава и бизнес да работят заедно, защото е в общ интерес негативите от кризата да бъдат по-малко и по-бързо да се излезе от нея.

Надяваме се, че успяхме да бъдем полезни.

Поздрави,
Екипът на МОИТЕ ПАРИ